Люлякът ще ви спаси от главоболие

Люлякът (Syringe vulgaris L.) е висок до 5 м храст, със срещуположни, целокрайни, яйцевидни, заострени листа с дръжки, дълги до 4 см. Цветовете са разкошни - многобройни, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четиризъбеста. Венчето е тръбица с четириделна разперена коронка, виолетово, бяло или розово. Тичинките са две. Плодът е двугнезда кутийката. Цъфти през април-юни.
Среща се из сухите варовити и скални места до 600 м н. в. в цяла България.
За медицински цели се събират листата и цветовете на растението. Цветовете се берат по време на цъфтежа (април-юни). Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса С. Изсушените цветове са бели, розови или виолетови, с приятен мирис и нагарчащ вкус. Листата се берат само по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилния до 45 градуса. Изсушените листа са зелени, без мирис и с горчив вкус.
Цветовете съдържат етерично масло, гликозиди, фарнезол, багрила, органични киселини, соли, витамин С и т. н. Листата съдържат витамин С, гликозиди, синигрин и др.
Билката има запичащо, потогонно и температуропонижаващо действие. Употребява се при задух, липса на апетит, диария. В народната медицина цветовете се използват при епилепсия, а листата - при малария.

Практични рецепти

• Ако ви заболи глава или ви мъчи гнойна рана, откъснете листенце от люляк, изплакнете го в чиста вода и го поставете върху болното място.
• При ревматизъм, шип на петата, отлагане на соли помага настойката от люлякови цветове. Изсушеният цвят се залива със спирт в съотношение 1:10. Настойката престоява 10 дни. Използва се за компреси и разтривания.