ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
ЯДЛИВА ГЪБА, сладка на вкус, с превъзходен аромат на билки. Твърде рядка гъба е. Никога не червясва. Подходяща е за сушене и за други видове преработки. При изваряване водата й остава жълто-зелена. Расте само във вътрешността на стари борови гори в големи планински масиви - Род...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА, особено в сурово състояние. Според някои автори съдържа 3 вида отрови и т. нар. дразнещи вещества (някои от групите на смолите и на терпените). Признаците на отравяне се проявяват твърде бързо - от 15 мин до 2 часа (т. нар. скрит период). Появяват се болки в с...
НЕЯДЛИВА ГЪБА, поради горчивия си вкус. Някои автори я сочат и като слабо отровна, а други смятат, че след изваряване във вряща вода и изхвърляне на водата, гъбата е годна за храна. Поради сходството й с отровната дяволска гъба и със съмнителната огнена манатарка гъбата не бива д...
ЯДЛИВА ГЪБА, но не особено качествена. Много бързо червясва. При изваряване става червеникава. Расте само в иглолистните гори, като предпочита по-леките почви. Появява се в края на пролетта, при дъждовно време и през лятото, но също масово през есента. Обикновено расте като „са...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. В кожицата на шапката се съдържат големи количества токсини: мускарин и гъбен атропин. Действието на токсините се проявява в нарушаване на кръвообращението, вегетативната нервна система и храносмилането. Опасността от отравяния се засилва от голямата й прилика...
