Манетията цъфти от февруари до септември

Интересът към манетията (Manettia), пристигнала в Европа от далечната Бразилия е голям. Растенията са с тънки, виещи се стъбла, които достигат дължина над 2 м. Те са осеяни с множество сърцевидни листа, със заострено връхче. Баграта им е тъмнозелена, а повърхността - блестяща. Дължината им е до 5 см.
Вниманието към манетията е заслужено, тъй като отглеждани в саксии при нашите климатични условия растенията цъфтят от февруари, та чак до септември. Ако обаче грижите съответстват на биологическите им изисквания, растенията не прекарват период на почивка, а цъфтежът може да продължи цяла година. При това, растенията обилно се отрупват с цветове. Отделните цветчета са изящни, аленочервени, тесни тръбички, дълги до 2 см. На върха съвсем лекичко се отварят, като се изписват 5 много нежни венчелистчета. Баграта им е жълта. По този повод точното наименование на вида е двуцветна манетия (M. bicolor).
Основното изискване към факторите на живот е към светлината. Тя трябва да е обилна, при това е желателно пряко да са огрявани от слънцето. Само при добро осветление може да се реализира целогодишен цъфтеж. Топлината също се следи стриктно. През лятото не е необходимо да се контролира, но през зимата трябва да е в границите от 13 до15ºС. Необходимостта от вода се променя през годината. От пролетта до есента тя е по-голяма, затова се полива обилно. През зимата количеството на поливната вода се намалява так, че почвената смес винаги да е умерено влажна и никога преовлажнена. Въздушната влажност обаче постоянно трябва да е висока. Това налага растенията редовно да се пулверизират. Водата трябва да е със стайна температура и да не е варовита.
Манетията се размножава предимно по вегетативен път. През летния сезон резниците се поставят в съд с вода. Вкоренени, те се засаждат в богата на хранителни вещества почвена смес. Съставя се от равни части чимова почва, листовка, добре разложен оборски тор и пясък в равни части. При необходимост през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи саксии.
Ценно качество на растенията е, че може да се отглеждат прикрепени на красива конструкция, формата на която любителите определят по желание. Засадени във висящи кошнички нежните стъбла увисват и създават приказна каскада от листа и цветове. За да бъде тя по плътна, периодично връхчетата се прекършват, което предизвиква по-богато разклоняване. По същия начин се контролира и дължината на стъблата. Отрязаните клонки може да се използват за размножаване.
Единственият недостатък на манетията е, че когато въздухът е сух, растенията се нападат от акари. Начинът за предодвратяване на тази беда е листата редовно да се пулверизират.