Османтусът (Osmanthus) е от сем. Oleaceae. Родът включва 15 вида декоративни дървета и храсти, срещани да растат в Азия. Като саксийно растение се отглежда само един от тях - O. heterophyllus, който произхожда от Япония и Китай. Той е познат и под синонимите O. aquifolius и O. ilicifolius.
Растенията се оформят като разклоняващ се вечно зелен храст. Достигат на височина до 90 см. Чарът им се крие в кожестите листа, с изящно назъбена периферия. Те са тъмнозелени, блестящи с дължина около 5 см.. Обикновената форма се среща рядко. Любителите се ориентират към формата variegatus, листата на която са изпъстрени с кремаво-златиста периферия. По-нова и също много красива е формата purpureus, при която листата придобиват много тъмновиолетова багра.
При подходящи условия през цялата година, но най-често през юли-септември османтусът цъфти с дребни бели цветове. Те излизат по няколко направо от клонките, в основата на листата. С четирите си венчелистчета по форма много приличат на цветовете са люляка. Издават много приятен аромат.
Османтусът се отглежда лесно. За да цъфти обаче, трябва да се спазват две условия. Първото е по отношение на температерата – изисква около него да е хладничко – през нощта да не надминана 15 градуса. В никакъв случай обаче, тя не трябва да достига отрицателни стойности, защото има опасност растенията да загинат. Второто условие е светлината да е ярка, дори растенията да са пряко огрявани. Затова през зимата саксията може да е в неотоплявано помещение, а през лятото да се изнася на балкони или тераси. Влажността на почвената смес трябва да е умерена. Препоръчва се през лятото да се полива обилно, а през зимата – ограничено. Растенията са красиви, когато влажността на въздуха е висока. За тази цел растенията редовнно се пулверизират. Препоръчва се рано през пролетта и един път през лятото да се подхрани с течни торове за листнодекоративни видове.
Османтусът се размножава чрез вкореняване на връхни резници. Почвената смес трябва да е с леко кисела реакция, до неутрална. Съставя се от равни части чимовка, иглолистна листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Растежът е бавен, но когато саксията стане малка, през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи саксии.
Градинският фасул обича мек, прохладен и влажен климат. Не понася сухи, силни ветрове и големи горещини. Въздушната суша предизвиква окапване на цветовете и малките завръзи. Обича светлината, но и при...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Повечето зеленчукови растения и полезните микроорганизми се развиват при слабокисела или неутрална реакция на почвата – рН да е в границите 6.5-7.0. Киселата среда е по-благоприятна за гъбите, слабо к...
Ако сте си произвели за лични нужди малко моркови, салатно цвекло, целина, пащарнак или ряпа, несъмнено ще имате желание да ги съхраните за по-дълго време. Може да ви препоръчат да си направите ровник...