Османтусът (Osmanthus) е от сем. Oleaceae. Родът включва 15 вида декоративни дървета и храсти, срещани да растат в Азия. Като саксийно растение се отглежда само един от тях - O. heterophyllus, който произхожда от Япония и Китай. Той е познат и под синонимите O. aquifolius и O. ilicifolius.
Растенията се оформят като разклоняващ се вечно зелен храст. Достигат на височина до 90 см. Чарът им се крие в кожестите листа, с изящно назъбена периферия. Те са тъмнозелени, блестящи с дължина около 5 см.. Обикновената форма се среща рядко. Любителите се ориентират към формата variegatus, листата на която са изпъстрени с кремаво-златиста периферия. По-нова и също много красива е формата purpureus, при която листата придобиват много тъмновиолетова багра.
При подходящи условия през цялата година, но най-често през юли-септември османтусът цъфти с дребни бели цветове. Те излизат по няколко направо от клонките, в основата на листата. С четирите си венчелистчета по форма много приличат на цветовете са люляка. Издават много приятен аромат.
Османтусът се отглежда лесно. За да цъфти обаче, трябва да се спазват две условия. Първото е по отношение на температерата – изисква около него да е хладничко – през нощта да не надминана 15 градуса. В никакъв случай обаче, тя не трябва да достига отрицателни стойности, защото има опасност растенията да загинат. Второто условие е светлината да е ярка, дори растенията да са пряко огрявани. Затова през зимата саксията може да е в неотоплявано помещение, а през лятото да се изнася на балкони или тераси. Влажността на почвената смес трябва да е умерена. Препоръчва се през лятото да се полива обилно, а през зимата – ограничено. Растенията са красиви, когато влажността на въздуха е висока. За тази цел растенията редовнно се пулверизират. Препоръчва се рано през пролетта и един път през лятото да се подхрани с течни торове за листнодекоративни видове.
Османтусът се размножава чрез вкореняване на връхни резници. Почвената смес трябва да е с леко кисела реакция, до неутрална. Съставя се от равни части чимовка, иглолистна листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Растежът е бавен, но когато саксията стане малка, през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи саксии.
Едно от най-важните неща за американската боровинка през летните месеци е да мулчирате околостъблената чашка с почистен угнил боров тор (от борови иглички), дебелината на покривния пласт да е десетина...
В зависимост от вида, сорта и физиологичното състояние растенията понасят различно студа. Ледените кристали, които се образуват в клетките, понякога причиняват напълно измръзване. Но друг път не са то...
Ако сте си произвели за лични нужди малко моркови, салатно цвекло, целина, пащарнак или ряпа, несъмнено ще имате желание да ги съхраните за по-дълго време. Може да ви препоръчат да си направите ровник...
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...