Като общоприето правило за начало на присаждането се приема времето от средата на юли до края на август. Това обаче води до някои икономически и технически трудности.
Първо, площта на питомника стои заета минимум две години, въпреки че някои от костилковите подложки растат бързо и прерастват (праскова, бадем, дори джанката). Ако те се присадят до края на юни, с малко допълнителни мерки присадените пъпки прорастват за 10-15 дни и до есента достигат близки до стандарта размери, т.е. могат да бъдат реализирани.
Второ, леторастите, от които се вземат пъпките за присаждане, през август, а някои и по-рано, вдървесиняват и това затруднява "изваждането" на пъпки (щитчета). Освен това поради горещините трябва да се полагат грижи, за да се поддържат калемите свежи.
Трето, метеорологичните условия през юли и август налагат често напояване, за да се поддържа необходимото активно сокодвижение (добре да се "отлепва" кората), а това са допълнителни разходи. От друга страна, самите присаждачи през този период изпитват на гърба си палещите лъчи на слънцето, което не е маловажно.
Съществува практически доказан положителен ефект от ранно лятното окулиране - изтеглянето му в периода 10-25 юни. Ако изключим тази година, в която всички вегетационни и генеративни процеси протекоха с почти едномесечно забавяне, през юни нормално могат да се намерят достатъчно калеми с вече добре оформени пъпки (очи), годни за окулиране. Това е вегетационна фаза, през която тъканите са в най-активен растеж - така да се каже, в "статус насценди", поради което протича бързо и качествено калусиране и срастване. (Както видимо бързо зарастват дори дълбоки рани през детските години!). При това - твърде важно! - все още пъпките са само "растежни" - все още не е започнал процесът на "диференциация" - изключва се рискът да се присади плодна пъпка. Като правило не се използват първите три пъпки в основата и "тревисто-зе-лените" по-горни пъпки. Така от всеки калем се взимат 4 до 6 очи. Важно условие е калемите да се присаждат още в деня на отрязването им. Особено при райската ябълка, бадема и хинапа. И да се работи с фино остро ножче от неръждясваща стомана.
Ето как става
За да се ускори процесът на прорастване и растеж на присадената пъпка, горната част на подложката, до около десетина сантиметра над присадката, може да се извие в дъга, като върхът й се притисне на земята о почва или колче. По този начин присадената пъпка остава отгоре на дъгата. "Хелиотропическото" напрежение насочва повече растежни вещества (ауксини ) в зоната на срастването. Подложката се прерязва над присадката едва когато присадниковият летораст достигне 10-15 см, т.е. той да развие физиологично активни (фотосинтезиращи) листа. Преждевременното отрязване лишава корените от пластическите вещества, които им осигуряват листата на подложката.
Този метод на производство на облагородени дръвчета е особено достъпен и полезен в практиката на любителите. До есента те ще имат готови фиданки.
Пиретрумът (Pyrethrum /Chrysantemum/ cinerari aefolium) произхожда от Далматинското крайбрежие, където се среща като диворастящо растение. Отглежда се в Япония и Америка. У нас е пренесен отдавна, но ...
Маслата са известни доста отдавна като средство за растителна защита. Те могат да се използват за самостоятелно пръскане или като разтворители на химически вещества с инсектицидно, фунгицидно или херб...
Вризеята (Vriesea) е един от представителите на сем. Бромелиеви. Родът включва около 190 оригинални вида. Сред тях с особен чар се откроява най-разпространената – великолепната вризея (V. splendens). ...
Оцетът е един от хранителните продукти, използван от човека още през древността наравно с хляба, виното, пивото и млечните продукти. Названието му произхожда от фреските думи “вин” и “агрия”, което оз...