Към средата на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Това помага да се спре силното засъхване на растенията. Няколко дни по-късно се подсаждат пропадналите стръкове.
Индетерминантните (високорастящите) сортове се садят в един ред. Оставят се 85 см между редовете, растенията са на 40 см едно от друго в реда. Прикрепват се към телена конструкция или към колове с височина 120-130 см над земята. Отглеждат се едностьб-лено, върхът след пето съцветие се прекършва. В зависимост от развитието на растенията и за да се получат по-едри и по-качествени плодове, върхът може да бъде отстранен и след четвъртото съцветие. Много важно е навреме да се отстраняват колтуците, така се повишава физиологичната активност на листата и се засилва притокът на хранителни вещества към развиващите се плодове. Оставянето на два-три листа над последното съцветие помага на плодовете там по-бързо да се развиват и ги предпазва от слънчеви пригори.
Детерминантните (нискорастящи) сортове могат да се засаждат на двуредови лехи при разстояние 110 см между лехите, 50 см между редовете в лехата и 35 см между растенията в реда. Но е възможно и едноредово отглеждане, между редовете трябва да има 120 см и 30 см между растенията в реда при сортове с мощен хабитус (храст). „Ниските" домати не се колтучат и за тях не се изгражда опорна конструкция. Много е важно височината на лехата да се съхрани така, че при поливане повърхността на почвата под растенията да остава суха. Така плодовете се предпазват от пряк допир с поливната вода и няма да загниват.
Обикновено времето, през което се развиват късните домати, е горещо и сухо. Тогава има опасност да се развие силна брашнеста мана и да плъзне паяжинообразуващият акар. Щом започне силно плододаване, растенията трябва да се подхранват. Препоръчително е шербетуването (размиване на оборски тор в поливната вода), а също и листното подхранване.
Напоследък тя не предизвиква безпокойство, но опасността си съществува. Напада всички овощни видове, в т. ч. и лозата. Вредят гъсениците, като изгризват пъпките и листата. Бялата овощна пеперуда (Ap...
Засаждането на здрав овощен материал е основно правило в овощарската практика. По време на отглеждането в разсадниците здравното състояние на материала се контролира от агрономическите служби, които г...
Болести Много опасна и често срещана болест е брашнестата мана. Напада розите отглеждани на открито или при оранжерийни условия. Причинява се от гъбата Sphaerotheca pannosa. Болестта се развива ...
Това се налага, тъй като семената за производство на разсад за ранните зеленчуци се сеят през януари и началото на февруари, когато почвата може да е доста мокра и негодна за приготвяне на парниковата...