В началото на май се пристъпва към закаляване на разсада на патладжаните, т. е. те се "привикват" към външния въздух. Когато температурата се повиши над 15 градуса, растенията се изнасят на открито и се оставят на слънце. Тази достатъчно трудоемка работа оправдава напълно вложените усилия. При пресаждането на постоянно място такива закалени растения по-бързо се адаптират и по-малко боледуват.
В първите дни на май се подхранва: 10-15 г амониева селитра и 10-15 г калиев сулфат на 10 л вода. След подхранването разсадът се полива обилно с вода, като се отмиват остатъците от торовете, попаднали върху растенията. Разсадът се полива внимателно, не бива да се мокрят листата.
През третата десетдневка на май за втори път се подхранва с комплексни торове: 25-30 г на 10 л вода.
Успоредно с това трябва да се подготвя мястото за засаждане на патладжаните. Дебелината на насипния слой да бъде не по-малка от 15 см. Патладжаните обичат рохкавите, плодородни почви. Почвата се разрохква, подравнява. Схемата за засаждане може да бъде достатъчно свободна - 60x40 см. Патладжаните трябва да бъдат добре осветени, само тогава те се чувстват комфортно.
• На тежките почви и в ниските места лехите трябва да се разположат от север на юг. В този случай растенията по обед ще получават максимално количество слънчеви лъчи, които ще проникват между редовете...
Златната момина сълза или оранжевата сандерсония (Sandersonia aurantiaca) е растение от семейство Liliaceae. В своята топла родина, Южна Африка, през периода на летните дъждове, сандерсонията цъфти об...
Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета....
Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 ...
Ягодите с шарени листа са болни