Безплодието при овощните растения е често явление. Една от проявите на безплодие е младенческата стерилност. Нейната продължително е в зависимост от видовите особености. При ягодоплодните и прасковата тя е от една до три години, при повечето от останалите дървесни видове – до 4-6 години, а при ореха и кестена, в някои случаи до 15-20 години. Младенческата стерилност е в зависимост от използваната подложка и резитбите. При силно растящите ябълкови и крушови подложки тя продължава до 5-6 години, а при слабо растящите – до 2-3 години. Колкото по-силни резитби се правят при младите растения, толкова по-късно встъпват те в плододаване.
Измръзването на плодните пръчки, цветовете и завързите също е една от причините за частично или пълно безплодие. Това по-често се наблюдава при кайсията, прасковата, бадема и черешата.
Нередовното (алтернативно) плододаване също е една от проявите на безплодие. То се наблюдава особено често при ябълката, крушата, сливата и донякъде при кайсията. Това безплодие се изразява в редуване на пълни и празни или полупразни години.
Лошото опрашване и оплождане също причинява безплодие. При видовете и сортове, които изискват чуждо опрашване то може да се дължи на липса на опрашители. Такива са всички сортове на ябълката, крушата, бадема, афъзките, повечето сортове на черешата и не малко сортове на сливата, вишната и дюлята. Лошо опрашване може да се причини и от дъждовно и студево време през периода на цъфтежа.
От посочените причини специално при черешета плодове не се получават докъм 4-5-та година след засаджането. При нея пълно и в повечето случаи частично безплодие се получава поради измръзване на цветовете и завръзите от късните пролетни студове. Това е една от най-честите причини за нередовното плододаване при този овощен вид. Лошото опрашване и оплождане също може да причини безплодие в различна степен при черешата. Както беше посочено, повечето черешови сортове изискват чуждо опрашване. Само сортовете Стела, Компакт Стела, Лапинс, Сънбърст, Ню стар, Кристобалина и Старкримсон могат да се самоопрашват. Освен това при черешата са известни и т.нар. интерстерилни групи сортове, които не могат да се опрашват помежду си. За нашата практика по-важни от тези групи са: Румънка, Хеделфингенска и Черна едра; Дроганова жълта и Дьонисенова жълта, Бинг, Наполеон, Ламберт и Стар; Козерска и Гермерздорфска. Ако в градината са засадени сортове само от тези групи и наблизо няма други, опрашването и оплождането може напълно да пропадне.
Черешата, вишната и прасковата залагат всяка година много плодни пъпки и при тях нередовното плододаване поради тази причина не се наблюдава.
Къде по-рано, къде по късно, но към края на юни почти навсякъде у нас беритбата на ягодите приключва. Мнозина любители ги изоставят и започват усърдно да се грижат за тях едва на следващата пролет. ...
Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозиран...
Еремурусът (Eremurus), известен у нас като „лисича опашка”, представлява род много красиви и ефектни цветя, представен от около 35-40 вида. На височина достига 150-160 см. Изключително лесен за отглеж...
Названието на ехиума (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас има...