Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска височина в Пирин, Рила, Средни и Западни Родопи, Славянка.
Многогодишното растение има прави и приповдигащи се стъбла, високи до 50-70 см. Листата са целокрайни, срещуположни, долните са продълговато ланцетни с къса дръжка, а горните са сърцевидни и приседнали. Цветовете са събрани в класовидно съцветие с яркожълти прицветници.Чашката е тръбеста, звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца, покрити с дълги власинки.
Използва се надземната част – листата, цветовете и стъблата, събрани през време на цъфтежа, който е през юли и август. Суши се на сянка или на в сушилни при температура 30 – 35 градуса. Изсушената билка има приятен аромат и слабо горчив вкус. Когато не е нарязана може да се съхранява 2 години.
У дома се засява в покрити сандъчета
Семената му имат кълняемост между 50 и 60 процента. Може да се отглежда в изкуствени насаждения. Почвата трябва да се смеси с пясък и лехите да са задигнати, за да не се задържа излишна вода. Разстоянието между лехите трябва да бъде около 70 см, а между растенията 40-50 см. Семената се засяват рано напролет в сандъчета като се покриват с наелон или стъкло. През месец април-май (в зависимост от температурата) се засаждат навън. В началото растенията са малки и имат нужда да бъдат поливани през няколко дни. Трябва също редовно да се плевеят и окопават.
Лечебно
Растението не е напълно изследвано, но е известно като българка виагра. Препоръчват го при спастичен бронхит, действа отхрачващо, омекотяващо и облекчаващо на възпалените лигавици. Помага при всички видове кашлица, гръдна жаба, енфизем.
Една чаена лъжичка от изсушената билка се запарва в 200 мл вряща вода. Прави се запарка 15-20 минути, след което се прецежда. Пие се по 100-150 мл преди ядене и вместо вода. Пиринският чай има приятен аромат и се използува не само като лечебно средство но и като сгряваща напитка.
Листното торене е практика, която се прилага по време на вегетацията на зеленчуковите, овощните култури, цветните култури и лозята. То цели да се внесат допълнителни хранителни вещества в лесно достъ...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
За да предпазите ягодите от замърсяване и загниване, в края на масовия цъфтеж покрийте междуредията със слама, талаш, сухи горски листа, дървени стърготини. Около 500 кг са достатъчни за един декар. П...
Започват да зреят в края на лятото. През есента могат да се наберат зрели плодове или въззелени за доузряване, както, разбира се, и зелени за различни туршии. Стават навсякъде, но най-добри резултати ...
Стевията вирее и у нас