Хипохондриците не са симуланти. Не се преструват на болни, за да получат някаква изгода. Напротив, те действително се чувстват болни. Не се числят също и към групата, в която психическото натоварване предизвиква в хората психически признаци. За разлика от психоматиците, които могат да има конкретни, понякога дори силни болки, без при това лекарят да открие някакво органично увреждане, хипохондриците имат по-скоро леки оплаквания. Според тях болестите са засегнали повече органи, имат бодежи, пулсирането и треската обхващат цели области.
Когато при основен преглед не се открие нищо, те отново и отново се подлагат на изследвания, защото са убедени, че са болни. Съзнателно вземат лекарства, препоръчани им от близки и познати, прочетени в едно или друго здравно издание.
Лекарите трябва да им доказват, че гледат сериозно на техните проблеми и да обосновават правотата си с извършените изследвания. А има и риск: който непрекъснато си втълпява някакви оплаквания, е застрашен от опасност наистина да се разболее (разбира се, това не означава, че непременно ще се случи).
Единна концепция за лечението на хипохондриците не съществува, защото отделните случаи са твърде различни. Зад много от тях се крие депресия и страх, затова много ценна е помощта на психотерапевта.
За да помогнат на хипохондрика, близките му не бива да приемат действията му за смешни и да му се подиграват.
За отглеждането на повечето стайни растения се изисква добре осветени помещения, затова те се разполагат на первазите или близо до прозорците. Но някои зелени приятели може да се развиват и в дълбочин...
Преди хиляди години хората събирали малки камъчета, парчета стъкло и отломки от керамична посуда, за да украсят своите домове с рисунки. Те покривали с мозайка подове, стени, тавани и дори мебели. М...
Премахването на щитовидната жлеза не е свързано с продължителност на живота, ако жената получава адекватно лечение. Обикновено то е свързано с приема на хормони. Следоперационната терапия се контролир...
Туморите при децата са голяма група новообразувания, както доброкачествени, така и злокачествени. Повечето от тях възникват още по време на вътреутробното развитие и тъй като детският организъм се ра...