Тайният език на бебетата

Още в първите секунди на своя живот бебетата започват да издават звуци, които имат своето значение, смята австралийската изследователка Присцила Данстън. Тя е съставила бебешки буквар. Музикалният слух на Данстън веднага е установил, че звуците на новороденото са различни. След това тя ги сравнява с поведението на бебето и намира определена връзка между тях.
Само с крясък новороденото може да съобщи на света за своите нужди, за него няма друг начин, твърди австралийката. За 9 години изследавния тя е провела стотици експерименти, като в тях са участвали деца от 30 националности от 7 държави. Изводът е, че правилно е разшифровала езика на бебето. И той наистина е интернационален - всички плачат и викат по един и същи начин и по един и същи повод.
При здравите деца проблемите по правило са малко и могат да бъдат изброени на пръстите на едната ръка - искам да ям, искам да спя, ще се уригна, не ми е добре, боли ме коремът от газове. Толкова са и звуците.
Данстън съветва внимателно да се вслушваме, защото някои думи се изговарят само с една буква. И трябва да се улови моментът, когато звукът носи информация, а не безсмислен силен крясък.

Речник на бебешкия език

“Ня” - не - искам да ям.

Тази дума е съпроводена с примляскване на езичето нагоре към небцето.

“Е-е” - еи - сега ще се уригна.

Източникът - мехурчетата в корема и опит да се избутат навън

“Ау” - оу, ои - уморен съм, искам да заспивам.

Когато бебето произнася тези “думи” то събира устничките, сякаш се готви всеки момент да заплаче.

“Ух” - не ми е комфортно.

Нещо подобно произнасят дори и възрастните хора, когато например ги стяга обувката. Детето също изпитва дискомфорт - то е силно изпотено, напикано, замръзнало, лоша поза на седене и т.н. и тогава протестира срещу всичко това.

“Иео” - иеу - коремът ме боли, имам газове.

Коремът на детето се напряга, бебето се напъва. Звукът, който се чува, е жален.

Другото мнение

Разбира се, не всички учени са съгласни, че всеки звук на бебето носи информация. Първите звуци са известни като “чуруликане”, смята експертът по психолингвистика проф. Саймън Геръд от Глазгоу. Според него те служат за развитие на гласовата връзка, а не за разпознаване на мисли. Звуците, които издават бебетата, е възможно да са универсални, но в тях няма никакъв смисъл, сигурен е той.