Какво е автоимунно заболяване?

Имунната система има важната роля да предпазва организма от вредни фактори: по-често външни, но и вътрешни. Тази защита се изгражда сложно, чрез произвеждането на специфични вещества – антигени. При нормални условия те се насочват към вредните фактори, взаимодействат си и резултатът е създаване на имунитет. Но в някои случаи този класически път тръгва в нетипични посоки. Имунната система на организма разпознава погрешно някои тъкани и клетки като “чужди”, врагове и ги променя, дори унищожава. Произвеждат се специфични вещества – антитела, които се насочват към собствения си организъм. Създава се автоимунно заболяване. По-честите и познати автоимунни заболявания у нас са: ревматоиден артрит, системен лупус, захарен диабет, Базедова болест, тиреоидит на Хашимото, витилиго, някои форми на хепатит, пернициозна анемия и др. Става ясно, че почти няма органи и тъкани, които да не се засягат при автоимунните болести. Ще дадем няколко примера, за да се изясни същността им.
При захарния диабет тип 1 (млад, инсулинозависим), образуваните антитела от организма се насочват към клетките в панкреаса, които произвеждат инсулина. Променят тези клетки и в течение на 5-10 години ги унищожават. Така организмът не може да произвежда инсулин – става инсулинозависим.
При някои заболявания на щитовидната жлеза (Базедова болест и тиреоидита на Хашимото), организмът е произвел антитела, атакуващи собствените клетки на жлезата, произвеждащи необходимите хормони.
При системен лупус – произведените антитела атакуват основната тъкан на организма (съединителната) и артериалните (малките артерии) и така се развиват различните форми: кожна бъбречна и др.

Защо така погрешно се насочва организмът към собствените си клетки?

Точните причини не всякога са известни и се откриват, но има доста от тях доказани: наследствена предразположеност (носителство на определени гени, модификации и комбинации от тях), много силен или повтарящ се стрес, особено в лабилните периоди на организма (пубертет), въздействия върху организма на вируси (коксаки вируси, рубеола, заушка и др.). Има диагностични тестове, създадени са вече и имунни лаборатории. В тях се доказва наличието на специфични за заболяването антитела (изследва се кръв, тъкани, тяхното количество-титър, маркери и т.н.)
Важното е да има насоченост към автоимунно заболяване, да се потърси съответният специалист и връзката с него да е системна!