Не крийте емоциите си

През последните трийсет години специалистите по въпроса са единодушни - дори ако емоциите ни са силно отрицателни, ние не бива да ги прикриваме, а да ги изразим. Това обаче твърде често е невъзможно заради добрия тон, правилата на елементарното възпитание, ограниченията на обществения ред. Ние продължаваме повече или по-малко успешно да се контролираме и да си слагаме спирачки. Оттук и рискът един прекрасен ден да не можем да се сдържим и да експлодираме или да се разболеем. Как да преодолеем противоречието и да заживеем в мир с емоциите си?

Осъзнайте какво изпитвате

Защо? Всички чувства са полезни (дори и тези, които не смеем да признаем), понеже ни помагат да се ориентираме в отношенията си с околните и да решим конфликтите си с тях. Точно затова можем да извлечем облага дори от срама, гнева и завистта. Срамът играе ролята на аларма и ни пречи да нарушим законите на обществото, гневът пък ни помага да утвърдим статута си в очите на другите. Дори завистта, това чувство-табу, може да е полезно, ако се превърне в мотив да се самоусъвършенстваме, за да напреднем в живота.
Кога? Осъзнавайте емоциите си в момента на тяхното зараждане. Често хората си дават сметка какво изпитват едва след като са налице непоправими щети. Така например неосъзнатата завист може да ви накара да злословите за повишения в службата колега и да се опитвате да му пречите. В крайна сметка отрицателните последствия ще са за вас - вместо да работите над себе си, ще си пропилеете времето в предварително изгубена битка.

Изразявайте чувствата си

Защо? Защото те играят основна роля в общуването с хората. Ако ги запазите вътре в себе си, как другите ще отгатнат, че са ви засегнали, и как ще престанат да ви дразнят с поведението си, щом не подозират каква е вашата реакция. Освен това прикриването на емоциите разрушава психическото и физическото равновесие на човека - стаяваният с години гняв може да доведе до инфаркт или инсулт.
Как? Не чакайте да останете насаме със себе си, за да крещите, да ридаете или да биете с юмруци въглавниците. Това ще ви направи още по-нещастни. От друга страна, внимавайте как показвате чувствата си, за да не се обърне ситуацията срещу вас. Ако постоянно демонстрирате колко сте нещастни, в началото околните ще ви съчувстват, после ще се усетят безсилни да ви помогнат и накрая ще се отегчат. Изразявайте емоциите си не защото искате да се разтоварите, а защото се стремите да разрешите конкретен проблем. Когато се разгневите някому, критикувайте само стореното от него, а не личността му. Ако завиждате, споделете грозното чувство с близък, който няма да ви съди, и се постарайте да го трансформирате в подтик за действие.

Анализирайте негативните си емоции

Защо? Ако често изпитвате завист, ревност, тъга и срам, ако постоянно се усещате не на мястото си, замислете се дали всичко е наред със самоуважението и с осъзнаването ви като зряла личност.
Как? Поискайте съвет от най-близките си хора и не се страхувайте да потърсите помощ от психиатър.

Създавайте си положителни емоции

Защо? Наистина е много по-лесно да се отдадете на лошите чувства и да не търсите в себе си добрите - на този свят грозното все още е повече от хубавото. Дайте си сметка обаче, че след като гневът поражда още по-голям гняв (знаете го от собствен опит), няма начин щастието да не ражда щастие. Механизмът е един и същ, така че заложете на положителните емоции.
Как? Ако се опитвате всяко отрицателно чувство автоматично да потискате с положително, няма да постигнете нищо. Най-добре се научете да цените всички приятни неща на този свят - ясното синьо небе, спящото бебе, лудия смях с приятелки, лятната дъга. Помнете, че живеете тук и сега, и не позволявайте на лошите емоции да скриват от вас добрите страни на битието.

Уважавайте чувствата на другите

Защо? Емпатията или умението да разбирате това, което другите изпитват, е най-пълноценният начин за общуване с хората.
Как? Опитайте се да се поставите на тяхно място. Например возите някого с колата си и ви се струва, че той се страхува. Кажете му: „Имам чувството, че се безпокоиш от нещо”, за да му внушите, че ще се постараете да карате внимателно. Подобно разумно поведение е противоположно на апатията - липсата на всякакъв интерес към чувствата на другите, и на антипатията - склонността изобщо да отричате правото им на емоции. И апатията, и антипатията в крайна сметка са вредни за този, който ги изпитва.