В това време се пристъпва към размножаване чрез резници на храстите, в това число и на розите, спиреята (Spiraea), булчин венец (Philadelphus), ерика (Erica), хортензията (Hortensia), както и някои хвойнови: смрика (Juniperus), туя (Thuja), лъжекипарис (Chamaecyparis). От розите в този период могат да се вкореняват резници от сортовете от групата флорибунда, катерещите се и някои сортове миниатюрни, а парковите рози пък се размножават лошо чрез резници.
За резници се взимат цъфтящите или току-що прецъфтелите полувдървени клончета. Резниците се правят от средната, не прекалено меката, но все още невдървена част на клонката. Долният разрез се прави настрани почти под пъпката, а горния – на 0.5 см над горната пъпка перпендикулярно на стеблото. Долните листа се махат, а горните се изрязват наполовина. За по-добро вкореняване се слага стимулатор на растежа. Подготвените резници се засаждат в парници в лека хранителна почва, посипана отгоре със слой пясък с дебелина 4-5 см. Разстоянието между резниците – 5х10 см, дълбочината на засаждане – 2-3 см.
Пикирането на доматения разсад се прави, за да се увеличат хранителната площ и обемът на въздуха, необходими за по-нататъшния растеж и развитие на растенията. Те се пикират при наличие на първа двойка...
Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят. Видът S. can...
Названието на ехиума (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас има...
При производството на зеле най-голямо стопанско значение има късното полско производство. То задоволява нуждите на населението за прясна консумация и за консервиране. Главестото зеле е взискателно към...