В това време се пристъпва към размножаване чрез резници на храстите, в това число и на розите, спиреята (Spiraea), булчин венец (Philadelphus), ерика (Erica), хортензията (Hortensia), както и някои хвойнови: смрика (Juniperus), туя (Thuja), лъжекипарис (Chamaecyparis). От розите в този период могат да се вкореняват резници от сортовете от групата флорибунда, катерещите се и някои сортове миниатюрни, а парковите рози пък се размножават лошо чрез резници.
За резници се взимат цъфтящите или току-що прецъфтелите полувдървени клончета. Резниците се правят от средната, не прекалено меката, но все още невдървена част на клонката. Долният разрез се прави настрани почти под пъпката, а горния – на 0.5 см над горната пъпка перпендикулярно на стеблото. Долните листа се махат, а горните се изрязват наполовина. За по-добро вкореняване се слага стимулатор на растежа. Подготвените резници се засаждат в парници в лека хранителна почва, посипана отгоре със слой пясък с дебелина 4-5 см. Разстоянието между резниците – 5х10 см, дълбочината на засаждане – 2-3 см.
Още в началото на май времето се затопля до толкова, че краставиците може да се засяват или засаждат, ако е отгледан разсад, почти навсякъде из сраната. Обикновено схемата на засаждането (засяването) ...
Това е почти непознат начин на облагородяване сред любителите овощари. Най-популярен е начинът на калем под кора. Използва се през април, когато сокодвижението е започнало, но калемите са запазени на ...
Сушените праскови са рядкост на пазара, но са едни от най-трайните сушени плодове. Узрелите, но все още относително твърди праскови, първо се измиват, след което се нарязват на тънки кръгчета. Сушат с...
Отглеждани в оранжерии, доматите и краставиците за кратко време образуват голяма растителна маса и дават висок добив от единица площ. При създаването на хранителна среда за тези растения обаче трябва ...