Прищипването е мероприятие, с което се цели да се намали изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасти. С отнемането на върха се прекратява за известно време растежа на летораста и се отправят повече хрантелни вещества към ресите. В ранна възраст те се развиват за сметка на резервите от главината. В резултат се появява конкуренция между леторастите и ресите за хранителни вещества. Ако върховете не леторастите изразходват по-голяма част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те започват да се превръщат в мустаци - една от формите на изресяването, наречена източване. Подобна конкуренция може да се появи и през време на цъфтежа, когато става същинското изресяване - опадане на цветните бутони, цветчетата и младите завръзи. След 10-15 дни от прищипания летораст започват да се развиват колтуци, които от началото също растът като паразити, обаче критичният период за оформяне на ресите и достигането им до фазата е преодолян и целта, преследвана от прищипването е постигната.
Прищипването се прилага понякога и за регулиране на растежа на леторастите по плодната пръчка. Установено е, че то спомага за залагане на повече съцветия в пъпките на лозата и получаване на по-висок добив на следващата година. В опитни условия от прищипаните леторасти за една година по-късно се развиват до 55% повече реси от непрещипаните.
Слабо растящи леторасти, слаби лози и леторасти от чепове, които ще се използват през следващата година не се прищипват.
Десертните сортове Болгар, Италия, Шасла и др са склонни към източване. То е по-слабо изразено при винените и асмовидно отглеждани лози. При тях не е наложително прищипването.
Получава се по-добро завръзване и по-сбити гроздове, когато се прищипва 5-6 дни преди цъфтежа. Склонни към изресяване са някои винени сортове, като Червен мискет, Врачансик мискет, Ркацители, Тамянка, Саперави. Родовитостта на сорт Гъмза е много добра, но след прищипване в Лозарския институт в гр. Плевен е получен по-висок добив грозде от 158 до 388 кг/дка. При повечето десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
Някои видове къпини са по-чувствителни към студ от малините. Това важи предимно за сортовете със стелещи се издънки. Те понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени ...
Баклата е силно студоустойчива, с големи претенции към почвената и въздушната влага. Тези й качества позволяват да се засява и предзимно, най-добре в южните райони, където ще презимува успешно, рано н...
С това име най-често назовават дървовидната красула - Crassula arborescens. Имайте предвид обаче, че към рода красула се отнасят около 300 вида, някои от които много си приличат. Поради тази причина и...
Оксалисът (Oxalis regnellii) се появява на пазара преди Коледа и Нова година като растение, което носи късмет. Малкото тревисто растение от Средна Америка има здрави зелени листа, прилични на четирили...