Махалебката (Cerasus mahaleb, Prunus machaleb) се използва в овощарството за подложка при присаждане на черешата и вишната. Притежава добра сухоустойчивост и студоустойчивост. Развива дълбоко проникваща, много здрава коренова система. В засушливите райони с леки, топли, песъчливи и с повишено съдържание на варовик почви е за предпочитане. Не понася влажните засолени почви и почви с кисела реакция. Притежава доста предимства, които я правят подходяща за подложка на черешови и вишневи сортове, а те са: семената се събират лесно и поникват дружно, семеначетата израстват бързо, прихващането на присадените фиданки е много добро.
Подложките от махалебка имат по-продължителен период на сокодвижение, което дава възможност да се удължи срокът на присаждане, присадниците са с по-силен растеж. Черешовите дървета върху махалебкова подложка по-рано плододават, имат по-високи добиви през първите години и по-голяма студоустойчивост в сравнение с черешовата подложка. Махалеб ката слабо се напада от болести и неприятели (ръжда, сачмянка, сиво гниене, черешова муха). В практиката понякога се проявява несъвместимост между черешови сортове и отделни форми на махалебката, но това явление е предимно, когато махалебката расте във влажна и кисела почва.
Махалебката е разпространена в Централна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозапдна Азия. У нас тя расте по скалисти и каменисти, предимно варовити терени, по склонове на хълмове, долове, из храсталаци и гори в равнините и предпланините до 800 м. Достига височина до 10-12 м и е с гъсто облистена, широко яйцевидна корона. Листата са зелени, лъскави, а цветовете - бели, събрани в щитовидно-гроздовидни съцветия. Плодът е дребен, костилков, черно-червен, горчив, може да се консумира, Съдържа салицилова, ябълчена (винена) киселина и ензими. Дървесината е подходяща за изработване на дребни изделия. Махалебката е много добро медоносно растение.
Народът ни отдавна е забелязал как стават хубави тикви на плет. Това е защото там почвата се обогатява на органични вещества от гниещи растителни остатъци. Но да се отглеждат тикви само по плетища е н...
Основният начин за размножаване на палмите е чрез семена. При отделните видове срокът за поникване е изключително разнообразен. За едни може да е 14 дни, а за други - до 4 години. В периода от 1 до 5-...
Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladospor...
През януари се засяват семената на тези едногодишни растения, които ще цъфнат през април-май. Към тези цветя се отнасят агератумът (Ageratum), градинският карамфил (Dianthus chinensis), чехълчето или ...