Махалебката (Cerasus mahaleb, Prunus machaleb) се използва в овощарството за подложка при присаждане на черешата и вишната. Притежава добра сухоустойчивост и студоустойчивост. Развива дълбоко проникваща, много здрава коренова система. В засушливите райони с леки, топли, песъчливи и с повишено съдържание на варовик почви е за предпочитане. Не понася влажните засолени почви и почви с кисела реакция. Притежава доста предимства, които я правят подходяща за подложка на черешови и вишневи сортове, а те са: семената се събират лесно и поникват дружно, семеначетата израстват бързо, прихващането на присадените фиданки е много добро.
Подложките от махалебка имат по-продължителен период на сокодвижение, което дава възможност да се удължи срокът на присаждане, присадниците са с по-силен растеж. Черешовите дървета върху махалебкова подложка по-рано плододават, имат по-високи добиви през първите години и по-голяма студоустойчивост в сравнение с черешовата подложка. Махалеб ката слабо се напада от болести и неприятели (ръжда, сачмянка, сиво гниене, черешова муха). В практиката понякога се проявява несъвместимост между черешови сортове и отделни форми на махалебката, но това явление е предимно, когато махалебката расте във влажна и кисела почва.
Махалебката е разпространена в Централна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозапдна Азия. У нас тя расте по скалисти и каменисти, предимно варовити терени, по склонове на хълмове, долове, из храсталаци и гори в равнините и предпланините до 800 м. Достига височина до 10-12 м и е с гъсто облистена, широко яйцевидна корона. Листата са зелени, лъскави, а цветовете - бели, събрани в щитовидно-гроздовидни съцветия. Плодът е дребен, костилков, черно-червен, горчив, може да се консумира, Съдържа салицилова, ябълчена (винена) киселина и ензими. Дървесината е подходяща за изработване на дребни изделия. Махалебката е много добро медоносно растение.
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 недоразвити листа се нарича кършене. То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но понякога неправилно, защото лозите се кършат ...
Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и ц...
За условията на Южна България рътенето на посадъчния материал от картофи трябва да започне от 15 до 20 януари, а за Северна България - с една седмица по-късно. Преди това обаче трябва го калибрирате п...
Крастата по лозата се причинява от ериофидния акар Eriophyes vitij. Той е много дребен и не може да се види с просто око, а се разпознава по повредите, които причинява по листата. У нас е разпростране...