Азиатска красавица цери астма

В страните на Далечния Изток по лечебни качества от векове мураята се счита равна на женшена. Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да я отглежда. Само императорският двор е могъл да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много целебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване на старостта.
Мураята е близка роднина на лимона. Произхожда от тропическите области на Югоизточна Азия и Полинезия. В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове. Обича високите температури (през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година. Това й качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони. Нужен е и добър дренаж. Полезно е растението редовно да се опръсква с хладка преварена вода.

Размножава се със семена и резници

Семената се сеят след узряването, тъй като бързо губят способността си за покълване. Цъфтежът започва още през първата година. Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изисква висока температура и въздушна влажност. През първите 2-3 години мураята се пресажда ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветето доказано облекчава тяхното състояние.