24.03.2023 година
1564339898.swf
Р
ецепти за свободното време
 5249 |  0 
Фонте Лученте – любов и дарование
Фонте Лученте се намира на пътя, водещ от Фиезоле до Монтебени. Градината е отворена за посетители от 31 март до 29 октомври от 10 до 15 часа. Приемат се групи от максимум 30 души. Някои части на градината са с осигурен достъп за хора с увреждания.
Път, заобиколен от кипариси, води към Фонте Лученте. Да го последваш и да преминеш през вратата означава да попаднеш на място, където времето е спряло. Създателят му, Паоло Пейрон, обичал да определя своята градина като „оазис на живата красота, сътворен с чувство и любов”. Каменните стени на вилата изплуват между кипарисите. А пред нея се намира градината, събрала в себе си италианската традиция и забележителните идеи на дизайнера, огряна от топлите лъчи на слънцето и предлагаща прекрасен изглед към Флоренция.
Разположена на склоновете на хълма Фиезоле, градината Фонте Лученте е делото на живота на Паоло Пейрон. Дълги години той я проектирал, преправял, достроявал и украсявал с неугасващ ентусиазъм и забележително внимание.

Историята й не е много дълга.

Анджело Пейрон придобил вилата през 1914 година и наел архитекта Уго Джованоци за преустройване на сградата в модерния по това време еклектичен стил.
Синът Паоло наследил имението през 1919 година, а то станало негов постоянен дом през 1934 година. Оттогава той започнал работата по оформяне на парка и не я прекратил чак до смъртта си през 2003. Разрушенията, нанесени през Втората световна война, изисквали сериозни реконструкции. Това не обезсърчило собственика, а дало тласък за по-интензивни действия и увеличило ентусиазма му да реализира нови проекти. Именно в този период били изградени езерото, музикалният кът и други елементи, определящи днешния облик на градината.

Любопитно

Интересно е, че тази забележителна градина е дело на аматьор. Самият Паоло Пейрон признавал, че никога не е изучавал ландшафтен дизайн. Въпреки това Фонте Лученте не отстъпва на творенията на известни професионалисти в тази област. Липсата на теоретични познания явно е била компенсирана от дарбата, дизайнерския усет и многобройните модели на красиви градини, които той добре познавал.

Типична италианска градина

Фонте Лученте представлява типична италианска градина с характерните за този стил топиарни форми, скулптури и водни елементи. Каменните подпорни стени излъчват спокойствие и умиротворение. Балюстради, перголи, вази и фонтани изпълват пространството с нещо повече от обикновена естетика. В съответствие с традицията, скулптурите са сред основните декоративни елементи - те са повече от 80, разположени по терасите и в гората. Камъкът присъства навсякъде – в стълбите, в старите римски колони, в изящно изработената беседка.
Оформена като поредица от тераси с изглед към Флоренция, градината следва идеална централна ос, ориентирана север - юг, с която е съобразена цялостната композиция. Първата тераса обгражда вилата. Двоен бордюр от чимшири заобикаля лехите с рози. Основен ефект в тази част на градината е фонтан от бронз в неоренесансов стил. Поредица от стълби започва от сенчестата зона и продължава към езерото.
Четири цветни лехи, оградени от двойна рамка чимшири, оформят втория партер, в който централно място заема фонтан в класически стил. Голяма балюстрада, украсена от ангели и урни, заобикаля градината като корона.
Окръжност от рози с четири статуи на свирещи ангели оформя овалното пространство между широкото стълбище, водещо към езерото и балюстрадата. Това е музикалният кът - полукръгла тераса, която носи името на Рикардо Мути. Тя е спомен за времената, когато маестрото обичал често да посещава градината.

Един от основните елементи е водата.

Тук има 29 фонтана, различни като стил и материали на изработка, по правило заемащи централни позиции. Водоскоците са повече от 100.
Езерото е създадено през 1960 на мястото, на което през пролетта топящите се снегове и дъждовете образували буен поток. Основната част от водата в него идва от естествен извор в най-високата част на имението, чието име носи то – Фонте Лученте. Първоначално идеята била водоемът да има чисто практическа цел, свързана с обработваемите земи. По-късно той заел полагащата му се роля и бил превърнат в изключително декоративен елемент, на който посетителите могат да се насладят в цялата му красота от най-горната част на стълбището.
В гората, сред дъбове, борове и кипариси се е сгушило езерце в японски стил. Статуя на нимфа държи рог на изобилието, от който в езерцето се изливат водни струи. Оттук започва серия малки водопади, която свършва в голямото езеро.

Сред изящна растителност

Терасите на градината се спускат покрай идеално права алея, заобиколена от високи кипариси. Пейзажът от нея към града изглежда, че все едно се вижда през телескоп. Идеята на дизайнера била да създаде сцена, в която градът служи за декор. Алеята с разположените около нея статуи завършва хармонията и симетрията на пейзажа. Тя води до вилата, а около нея се разкриват кътчета, които сякаш приканват към размисъл или почивка с книга в ръка.
Повечето растения, засадени във Фонте Лученте, са типични за италианските градини. Най-застъпен е чимширът – от него са оформени бордюрите, многобройни топиарни форми като кълба, отбелязващи ъглите, арки и други. От дърветата доминират кипарисите, дъбовете и кедрите. Гората играе важна роля в цялостния облик на градината не само като фон, но и с многобройните пътеки, декорации и скулптури, разположени в нея.
Впечатлява колекцията от цитруси, а азалеите, камелиите и рододендроните щедро внасят багри в композицията. Най-ефектна от цъфтящите растения е вистерията, увиваща подпорните стени и превръщаща ги в истинска картина.
Ирисите са били една от слабостите на Паоло Пейрон. Той е сред основателите на Обществото на любителите на ириси в Италия. Богатата колекция във Фонте Лученте съдържа и някои особено редки видове, сред които и зимноцъфтящи.
Освен популярните растения, в градината са намерили дом и някои доста редки или ендемитни видове – поне пет орхидеи, Aristolochia rotunda, Bellevalia webbiana.
Най-доброто време за посещение на Фонте Лученте е през пролетта, когато цъфтят китайските глицинии и стената на терасата в първата градина сияе в разкошен индигов цвят.
28.02.2011 г. / Яна Йорданова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2023